София: Колибри, 2020. — 307 с.
Характери на Жан дьо Лабрюйер (1645-1696) е последната значима творба на френския XVII век, наричан век на моралистите. Тя продължава вече утвърдилата се традиция с творчеството на Ларошфуко, Молиер, Паскал, Лафонтен и много други. Всички тези писатели се вдъхновяват от Монтеновите Опити от предишното столетие и размишляват върху човешките нрави. Всички те вярват, че в дълбоката си същност човешката природа е неизменна. Писателите моралисти от XVII век споделят със своите предходници от ренесансовия XVI век убеждението, че гръко-латинското наследство и християнската духовна традиция са проправили пътя, който те трябва да следват в изучаването и изобразяването на човешката природа.
Своите Характери Лабрюйер представя като продължение на едноименната книга на Теофраст (IV в. пр.Хр.). Портретите, дело на Лабрюйер, са събирателни образи в истинския смисъл на думата. В портретите на Лабрюйер и днешният читател може да разпознае хора от своето обкръжение, може да долови и нещо от себе си.
Стоян Атанасов