Пловдив: УИ „Паисий Хилендарски“, 2009. — 620 с. — ISBN 978-954-423-489-8.
В монографичното изследване се обясняват причините за възникването на феномена руска класическа литература. През един период, чиято кулминация достига през XIX в., Русия се проявява като уникален сотириологичен субект, поради което руското художествено слово “се осъзнава” като носител на духовната религиозно-месианистична идея. Литературният текст се „натоварва” с функцията да бъде най-ефикасната противоотрова срещу духовната тлен на света и да удържа нарушеното в битието равновесие. Творбите, създадени от корифеите на руската класика: А. С. Пушкин, М. Ю. Лермонтов, Н. В. Гогол, Л. Н. Толстой, Ф. М. Достоевски и А. П. Чехов, въплъщават по един или друг начин този специфичен „култов” и непознат до този момент художествено-месианистичен феномен. Идеята да се разгледа литературният процес от гледната точка на месианизма дава възможността руската литература на XIX в. да се тълкува като единно идеологическо и образно семиотично поле – с други думи – тази литература да се възприема и разглежа (не метафорично, а буквално) като единен текст. Така руският литературен месианизъм от XIX век като своеобразна цивилизация наКнигата се превръща в най-могъщото средство за възникването, утвърждаването и проповядването на идеята за спасителната мисия на литературата в пределите не само на Европа, но и на света.