Нейчев Н. Литература и Месианизъм. Руското литературно месианство през XIX

Пловдив: УИ „Паисий Хилендарски“, 2009. — 620 с. — ISBN 978-954-423-489-8.В монографичното изследване се обясняват причините за въз­ни­­к­­ването на феномена руска класическа литература. През един период, чиято кулминация достига през XIX в., Ру­сия се проявява като уникален со­ти­ри­ологичен субект, поради което руското ху­до­жест­ве­­но слово “се осъзна­­ва” като носител на духовната религиозно-месианистична идея. Литературният текст се „натоварва” с функцията да бъде най-ефикасната противоотрова срещу духовната тлен на света и да удържа нарушеното в би­ти­ето рав­­но­­ве­сие. Творбите, създадени от корифеите на руската кла­­­­сика: А. С. Пушкин, М. Ю. Лермонтов, Н. В. Гогол, Л. Н. Тол­­с­той, Ф. М. Достоевски и А. П. Чехов, въп­лъ­ща­­­ват по един или друг начин този специфичен „култов” и непознат до този момент художествено-ме­си­а­­­нистичен феномен. Идеята да се разгледа литературният про­цес от гледната точ­ка на месианизма дава възможността руската ли­те­ра­ту­ра на XIX в. да се тълкува като единно идеологическо и образно се­мио­тично поле – с други думи – тази литература да се възприема и разглежа (не метафорично, а буквално) като единен текст. Така руският литературен месианизъм от XIX век като сво­е­об­раз­на цивилизация наКни­га­та се пре­в­ръ­ща в най-мо­гъ­­щото сред­ство за възникването, ут­­вър­ж­да­ва­не­то и проповядва­нето на идеята за спасителната ми­сия на ли­­тературата в пределите не само на Европа, но и на света.