София: Наука и изкуство, 1984. — 414 с.
„За духа на законите“ е трактат по политическа теория от Шарл дьо Секонда, барон дьо Монтескьо издаден през 1748 в Женева. Първоначално е публикуван анонимно, защото публикациите са обект на цензура във Франция, но влиянието на трактата в чужбина е подпомогнато от бързия му превод на други езици. През 1750 г. Томас Нюджънт публикува първия превод на английски. През 1751 г. Католическата църква добавя „За духа на законите" към своя „Списък на забранените книги“ (Index Librorum Prohibitorum). Въпреки това политическият трактат на Монтескьо оказва огромно влияние върху редица личности, сред които най-забележителни са: Екатерина Велика, която създава Наказ („Инструкция“), формулираща основните принципи на устройство на държавата, правото и политиката в Руската империя; бащите-основатели на Конституцията на Съединените щати; Алексис дьо Токвил, който прилага методите на Монтескьо, за да изучава американското общество в книгата „Демокрацията в Америка“. Маколи намеква за значението на Монтескьо в своето есе „Макиавели“ от 1827 г.: „Монтескьо се радва вероятно на по-широка известност от всички политически автори в съвременна Европа.“